Началото на музейното дело в гр. Етрополе слага младият учител филолог и историк Александър Тацов през 1904 г. със своята „старинарска” сбирка в прогимназията. През следващите десет години сбирката се разраства като събрани много ценности от значение за материалната и духовна култура на Етрополе и района. Тя е показалец за древното минало на селището, ученията на етрополските майстори и общественото развитие на балканския град.
През 1951 г. в Етрополе идва археолога д-р Иван Велков, за да разгледа и оцени предметите от сбирката, съхранена през годините в една от стаите в НЧ „Напредък”.
На 4 октомври 1951 г. по предложение на етрополските просветни дейци към читалището е основан Исторически комитет със задача да издири и събере още материали – документални и веществени, които да послужат за създаването на градски исторически музей в Етрополе. Първият председател на комитета е Кръстьо Мишев, а от 1957 г. е Григор Григоров – адвокат, който организира и ръководи цялостната дейност по създаването на музея.
Иван Кацаров – събира и написва историята на града „Етрополе през вековете”. Кръстьо Матеев – е първият уредник на музея, а свещеник Стефан Аламанов предоставя сградата на бившето Килийно училище в двора на църквата „Свети Георги” за първата музейна експозиция. Учителят Димитър Тунджев и десетки местни жители подпомагат дейността на комитета и с много жар работят за създаването на музея.
На 7.ХІІ. 1958 г. музеят тържествено е открит от Григор Григоров, а лентата прерязва ген. Димитър Гръбчев. Над 1 350 бр. са експонатите, събрани за първата музейна експозиция, като по-голяма част от тях са дарени от етрополци.
През 1963 г. под ръководството на проф. Велизар Велков започват първите археологически проучвания в Етрополско със студенти от Великотърновския университет.
В летописа на музейното дело в Етрополе са записани имената на проф. Тодор Герасимов, проф. Иван Велков, Велизар Велков, Александър Фол, Георги Михайлов, Дочо Леков, проф. Иван Унджиев, художниците Евгени Поптошев, Марин Ташев и Злати Чалъков, проф. Боряна Христова, проф. Веселин Тепавичаров, проф. Надя Манолова-Николова, Даниела Агре, Анета Петрова, Боян Думанов и още много други български учени.
На 30.ХІІ.1968 г. в реставрираната сграда на бившия конак се открива втората постоянна експозиция на Историческия музей.
След реставрация на скривалището на Васил Левски в манастира „Света Троица” през 1977 г. е открита музейна експозиция в манастира – филиал на Историческия музей, която през 1992 г. е обновена с представяне на Етрополската книжовна школа и иконописното ателие, която днес не е филиал на музея.
През 1980 г. е открита в Арнаудовата къща експозиция „Вътрешна уредба на етрополската къща през Възраждането”, филиал на Историческия музей.
През 1991 г. под ръководството на н.с. Илия Илиев от Националния военно -исторически музей на втория етаж на Павелпанчовата къща се урежда и открива експозиция за Руско-турската освободителна война, която през 90-те години е възстановена на бившите собственици.
И днес той се помещава в сградата на турския Конак, строена през 1853-1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко. Сградата на конака е образец на възрожденската архитектура. В Конака до 1877 г. е заседава местната управа, тя е от 6-ма българи и 6-ма турци. След Освобождението на града от османско владичество до 1929 г. в нея се помещава районният съд, а в годините до 1964 – градският народен съвет на Етрополе, а от 1968 г. е превърната в музей. Обявена е за архитектурен паметник на културата/недвижима културна ценност.
Към музея е изграден филиал – „Арнаудова къща”, където е представен бита на етрополци през ХІХ в. Арнаудовата къща е архитектурен паметник на културата/недвижима културна ценност.
Експозицията на музея представя богатото културно-историческо наследство на община Етрополе в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти ХVІ-ХVІІ в., Занаяти ХVІІІ-ХІХ в., Занаяти ХІХ-ср. ХХ в., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от ХVІІ в., Национално-освободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи.
Най-ранните археологически находки, открити в Етрополския край са каменни брадви-чукове от периода на бронзовата епоха, които посетителите могат да видят в зала „Археология”. В нея също са показани колекция от тракийски съдове от V-ІV в. пр. Хр., употребявани във всекидневния живот и в изповядваните религиозни култове от траките, най-ранните обитатели на етрополския край. Богата е и колекцията от накити от V-ІV в. пр. Хр. – фибули, обеци, пръстени и др.
В четирите зали на отдел „Етнография” са изложени експонати и фотоси, разкриващи материалната и духовна култура на населението от Етрополския край от ХV в. до средата на ХХ в.
В зала „Занаяти ХV-ХVІ в.” могат да се видят разнообразни инструменти, използвани от местните рудари – лопати, клещи, миньорски лампи и др. Показани са инструменти и изделия на ковашкия, ножарския занаят, както и ключове и катинари, произведени от местните майстори катинчари. Впечатлява богатата колекция „Руди, минерали и кристали” от Етрополския край. В същата зала са представени и занаятите, свързани с добива на дърво и неговата обработка.
В зала „Занаяти ХVІІ-ХVІІІ в.” продължава представянето на металообработващите занаяти. Богата е колекцията на кантарджийския, на бакърджийския и на крънчарския занаяти.
В Централната зала на първия етаж в отделна витрина са показани витленици и павурчета за ракия. В залата са изложени характерните за района на Етрополе накити – пафти със седефени плочки, гривни, пръстени и обеци. Показано е също мъжко народно облекло от Етрополския край, както и етрополска женска носия.
В зала „Занаяти ХІХ-ХХ в.” са представени мутафчийския, обущарския, бъкличарския, млекарския и кожарския занаяти.
В Централната зала на втория етаж е представена дейността на Етрополската калиграфско-художествена школа от ХVІІ в. и иконописното ателие в Етрополския манастир „Света Троица”.
В зала „Просветно дело” е разказана над 400 годишната традиция в обучението на ученици в Етрополе, както и история на второто в България Столарско училище. Във витрините е изложена богатата колекция от учебници и учебни помагала от ХІХ век до ср. на 40-те години на ХХ в., съхранена от етрополските учители и краеведи.
В зала „Национално-освободителни борби” е показана колекция огнестрелно и хладно оръжие, ордени и медали на етрополци, участници в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Христо Ботев, в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г., във войните за национално освобождение и обединение на българите.
В зала „Видни етрополци” е отделено специално място на възрожденеца Тодор Пеев – основател на Местния революционен комитет, на читалището в града през 1871 г., съратник на Левски и Ботев. Отделен кът е отделен и на поета-символист Христо Ясенов. В отделна витрина са изложени лични вещи и документи на композитора и диригента Манол Манолов.
В зала „Дарителство” са показани колекция „Български средновековни монети”, колекция „Руди и минерали”, портрети на дарители, както и лотариен билет с лика на Люба Йоцова – първата Мис България, чиито корени са от гр. Етрополе.
Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България - 100 национални туристически обекта” под № 63.
Назад