Прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и новото изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО) не е еднократен акт, а дълъг процес на трансформиране на общинските системи за управление на отпадъците. Една от основните стъпки в него е разрастването на разделното им събиране.
За периода от 2013 г., когато за първи път българското законодателство въведе забрана за използване на данъчната оценка за изчисляване на таксата, реформата се отлага пет пъти с различни мотиви. Миналата година, с подкрепата на НСОРБ, всички 265 общини направиха разчети и анализи в сектора по управление на отпадъците на местно ниво. Идентифицираха се дефицити на действащото законодателство, което обоснова отлагането на промяната за следващата 2026 г.
В ТБО се включва събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, самото им третиране, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Не се покрива третирането на опаковки (хартия, пластмаса, метал, стъкло), гуми и строителни материали – това е ресурс, който следва да бъде изваден от общата сива кофа и е ангажимент на Организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО). В много населени места това не се случва и общините поемат грижата за чистата околна среда чрез местните бюджети, което с въвеждането на реформата от 1 януари 2026 г., вече няма да бъде възможно и икономически поносимо.
Системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци са една от възможностите за намаляване на отпадъците в контейнера за битова смет. Сами по себе си те са икономически инструмент за намаляване на ТБО. Без извършването на реформа в досегашния модел за управлението на този ресурс, таксата прогресивно ще нараства за гражданите и бизнеса.



