„Света Троица“, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм), е православен манастир край Етрополе, България. Манастирът е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 век след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа.
Етрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх-1070 метра надморска височина, на 2 км от с. Рибарица, на 5 км от гр. Етрополе и на 40 км от гр. Тетевен.
Храмовият празник на Етрополския манастир „Света Троица” е на Петдесетница, който се отбелязва от миряните всяка година на петдесетия ден след Великден. През ХVІ – ХVІІ в. в манастира „Света Троица” се ражда Етрополската книжовна школа, нямаща аналог в българските земи по това време. Град Етрополе и манастирът „Света Троица” се превръщат в най-големия книжовен и просветен център по българските земи на север от Стара планина. Свидетелство за това са откритите до сега 76 тома ръкописи, най-старият от които е Четвероевангелието от 1595 г. Етрополската книжовна школа /ХVІ – ХVІІ в./ се създава благодарение усърдието и таланта на десетки книжовници , на материалната и морална помощ, която те получават от заможните етрополски жители, от дарители, от многобройните посетители идващи от всички краища на поробена България. Етрополските ръкописи са дело на десетки българи - граматици, орнаментатори, подвързвачи. В условията на Османското владичество, когато българският народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт Етрополската книжовна школа допринася за съхраняването на българската народност и език. Тук се преписват предимно богослужебни книги, нуждата от които през тази епоха е голяма - четвероевангелия, минеи, требници, триоди, служебници, октоиси.
В школата творят добре подготвени книжовници – Данаил Етрополски, граматик Йоан, Василий Софиянски, монах Рафаил, иконом Йован, поп Йовко, граматик поп Паисий. Всички етрополски ръкописи са оформени като книга. Подвързията е правена специално за ръкописите от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. В богатата орнаментална украса на ръкописите са кръстния мотив, птицата и човешкото лице. В тях личат особеностите на етрополското редовно и везано писмо, наречено етрополски калиграфски полуустав. Запазените книги произхождащи от Етрополския манастир будят възхищение както с красивото си калиграфско писмо, така и с чудесните си орнаменти и везани надписи Ръкописите създадени в манастира „Света Троица” се разнасят по цялата българска земя чак до Атонските манастири.
Етрополските икони от ХVІ-ХVІІІ в. доказват, че в манастира „Света Троица” е съществувало и иконописно ателие. От този период са запазени десетки икони – храмовата икона на манастира „Старозаветна Троица” от 1598 г. на зограф Недялко от Ловеч, „Богородица Одигитрия”, „Св. Йоан Предтеча с житийни сцени”, „Христос Вседържител” и други.
Книжовната школа и иконописното ателие на манастира „Света Троица” издигат Етрополе през ХVІ – ХVІІ в. като един от най-важните духовни центрове на България.
Заможните етрополци съграждат пет градски църкви: „Света Параскева”, „Свети Георги”, „Свети Архангел Михаил”, „Свети Илия” и „Свети Никола”. Нашите предци са построили църквите така, че с тяхното местоположение очертават „кръст” над града, за спасение на душите и за слава на Етрополе.
Манастирът „Света Троица” и църквите в Етрополе са онова духовно ядро, което превръща през вековете града ни в крепост на българската духовност и вяра.
