През 1858 г. Станчо Попниколов, син на свещеник Никола Мирчев (изселник от Панагюрище), успява да издейства разрешение от турските власти и от Врачанската митрополия за построяване на православна църква в селото.

Църквата „Свети апостоли Петър и Павел” е построена в центъра на селото. Издига се върху скална площадка високо над коритото на Стара река. Теренът за храма е дарен от Георги Сирачето, а за главен майстор на строежа е определен уста Вуко Убенов.  Негови най-близки помощници са братята Вельо и Въло Войкинци, а майстор на основните дървени колони в притвора на сградата е Въльо Лалов.

Строителството на храма завършва през 1862 г., а освещаването му става на 26 април 1864 г. По своето външно устройство църквата „Св. апостоли Петър и Павел” е еднокорабна базилика. Над входа на църквата са вградени три плочи с надписи: на централната е изписана годината и покровителите на църковния храм, в ляво се четат имената на майсторите, които съграждат храма, а от дясно са изсечени имената на ктиторите му.

Вътрешното устройство се състои от три главни части: притвор (артика), средна част (кораб) и светия олтар. Дървена стълба води от притвора към горната част на храма, наричана още горница или балкон. Балконът в храма „Св. апостоли Петър и Павел” е с полусферична форма и с красив дървен парапет. Той е първоначално е предназначен за жените, а вследствие певците хористи в църквата.

Иконостасът e дърворезбен, а иконите са разположени върху целия в четири реда. На някои икони има изписани имената на ктиторите с годината на даряване – 1864 г.

Вътрешната украса се допълва от два масивни бронзови свещника, единият дарен от потомците на Мирчовския род.

Храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата със списък от 25.09.1974 г. и за художествен паметник с писмо № 3107 от 18.09.1978 г.