Павел Панчовата къща
Намира в някогашната Царска махала, на ул. „Гурко”. Тя е една от най-представителните възрожденски къщи в града. В миналото е собственост на чорбаджи Павел Панчов – виден търговец, един от най-богатите и влиятелни хора в града през втората половина на ХІХ век. Къщата е построена върху основите на по-стара къща, опожарена при кърджалийските нападения в Етрополе в края на ХVІІІ век. Датата на строителството е отбелязана отвън, в надпис на фронтона „1851 априлъ 10, Павлъ Панчовъ”. Къщата строи уста Вълчо Котарски от Правец.
Павелпанчовата къща е двуетажна, с централно разположен кьошк, който излиза напред и при покрива завършва с триъгълен фронтон. Той е красиво изрисуван със стилизирани орнаменти.
На долния етаж е „кащи”, соба, скривалище и зимник. В приземието е кожарската работилница. В „кащи” на първия етаж има две огнища и това помещение, изпълнява функциите на кухня. На втория етаж има три помещения. Централната стая е голяма, с две огнища и от нея се влиза в другите две стаи. Едната наричат „цаклената” соба, защото единствено там има стъкла на прозорците.
В тази представителна за времето си стая е настанен видният гост на къщата през м. ноември 1877 г. – ген. Гурко. Тук е настанен неговият щаб. Таванът е с дървени шинди. До зиданата печка е банята на семейството. Другата стая е голямата соба, където е спалнята. Тук има дървен одър, печка и дрешник, наречен „мусандра”, в който се съхранява облеклото на цялото семейство. Дървен е и долапът, където се съхраняват всички съдове и прибори за гости.
В къщата и днес са запазени красиви стенописи в стаите на втория етаж, рисувани от етрополския художник Ицо Мицов. Над входната врата за централната стая на втория етаж е нарисувана композиция от два лъва, които с предна лапа държат герб с форма на щит, с корона отгоре и инициали П.П. и година 1851. В спалнята, над вратата са изобразени стопанинът чорбаджи Павел Панчов, който е в седнала поза. Срещу него е жена му в народна носия. Между тях има голямо дърво – символ на рода. В горната част на стаята има нарисуван фриз със стилизирани растителни орнаменти.
Павелпанчовата къща е историческа, архитектурна и художествена недвижима културна ценност.
GPS координати: 42.83194859228768, 23.991226871744292
Арнаудовата къща
Една от запазените възрожденски къщи, намира в западната част на града в махала „Зольовец“ и в миналото е собственост на етрополския търговец и кожар Николчо Арнаудов. Предполага се, че къщата е строена около 1850-1860 г. Архитектурата на къщата е характерна за Етрополе от края на Възраждането. Двуетажна с широк чардак и издаден напред кьошк. В приземния етаж е кожарската работилница и помещенията за добитъка на семейството.
През 1980 г. къщата е реставрирана и е открита музейната експозиция на втория етаж. Представя възстановка на възрожденския градски бит в Етрополе от средата на ХІХ в. От чардака се влиза в централното помещение – „кащи”, изпълняващо функциите на кухня и всекидневна. От кащи се влиза в собата – спалнята на цялото семейство. Одърът, на който се спи е застлан с шарени черги, а покрай стената са наредени домашно тъкани възглавници. От дървения таван виси люлка за бебе. Стаята се отоплява от зидана печка, която се пали от огнището в „кащи”. До печката е банята – малък хамам. В красиво изрисувания сандък е чеизът на булката (стопанката). До вратата е тайникът, откъдето стопанинът на къщата наблюдава чардака – кой идва в къщата му.
От кащи се влиза и в другата стая – одаята, която служи за гостна. Тук се усеща стремежът на стопанина към новото и модерното. Показани са дървен креват с тоалетка и огледало, в средата е масата и столове – тип „виенски”, грамофон, музикални инструменти – акордеон, кларнет.
В останалите две зали са показани колекция етрополски бъклици – различни по големина и украса – с цветя, елени, ликове на известни българи, както и инструменти от бъкличарския занаят. Другата колекция е битова керамика – паници, чинии, делви, гърнета от етрополски грънчари.
Неразделна част от интериора на къщата е дърворезбата и дървените тавани, дело на местни майстори резбари.
Арнаудовата къща е обявена за недвижима културна ценност.
За да можете да посетите Арнаудовата къща направете запитване в Исторически музей гр. Етрополе.
GPS координати: 42.83222790894893, 23.990934745769042
Вълчевата къща
Къщата се намира при Малкия пазар, на ул. „Екатерина и Цеко Костови”. Построена от Мишо Вълчев, търговец, баща на даскал Илия Вълчев – секретар на Тайния революционен комитет.
Построена в средата на ХІХ в. Симетрична, късновъзрожденска градска къща. Влиза се през остъклен кьошк, които е на 80 см, по-високо от приземието. В централната част на етажа е разположен салон, около него са ситуирани четири стаи, във всяка се отоплява с джамал и са изписани в тъмни тонове с цветен орнамент и гирлянди. Приземието е от камък, състои се от обширен зимник. Къщата и днес е с голяма и здрава каменна ограда, красива дървена порта. В миналото стопанските постройки в двора са отделно от жилищната сграда.
GPS координати: 42.83366027102128, 23.994338681931364
Къщата на Тота Хаджицветкова.
Намира се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий”, недалеч от Малкия пазар. Построена на калкан, в малък имот с неправилна форма, през втората половина на ХІХ в. На два ката (етажа) с дюкяни към улицата. За горния етаж се влиза странично от двора през външна площадка и затворено преддверие. На етажа има централен салон от който е влиза в останалите стаи. Три гледат към улицата и са над дюкяните, средната е издадена напред с еркер. В къщата няма типичното кащи, за целта е ползвано ъгловото помещение между калкана и двора, с огнище и постлано с големи каменни плочи.
Къщата е архитектурна недвижима културна ценност.
GPS координати: 42.83417200409888, 23.995002523661917
Къщата на Тодор Вълков (роден 1861 г., кмет на града 1903-1907, търговец на добитък, общественик, председател на читалище „Напредък”).
Намира в т. нар. „Царска махала”, между улиците „Христо Ясенов” и „Александър Атанасов”. Построена през 1860 г., от бащата Вълко Павлов Пръдльов, годината е отбелязана на дървена греда в СЗ ъгъл на долния етаж.
Двуетажна. Разположението на приземния етаж е несиметрично. Долната соба е издадена, а образувалия се отвод поема странично ситуираната стълба, която отвежда на чардака на втория етаж. От него се излиза на повдигнат със едно стъпало кьошк. Вторият етаж е симетричен. Долният етаж е от камък, а горния от паянтова конструкция и плетеница с кал, измазан с варова мазилка, покрита с турски керемиди.
На долния етаж има зимник, в центъра е „кащи”, зад него има хамбар и дрешник, а пред него голяма соба за гости. На горния етаж от чардака се влиза в голямото „кащи”, от едната му страна има малка соба с малко кащи и дрешник, а от другата голяма соба с хамам и дрешник.
Къщата е архитектурна недвижима културна ценност.
Къщата на ХаджиХристовата къща.
Намирала се е на ул. Гурко № 3 на ъгъла с ул. „Христо Ясенов”, в Царската махала. Построена в средата на ХІХ век. Била е на два ката, покрита с турски керемиди, на долния от камък са кащи, соба и зимник, а на горния от плет, кал и варова мазилка – горно кащи, горна соба с хамам, две стои и дрешник, отпред с открит чардак с кьошк.
За съжаление още през 60-те години на ХХ в. къщата не е поддържана и в началото на ХХІ в. е съборена, не е запазена като архитектурна ценност.
Хаджигригоровата къща.
Намира се в близост до Малкия пазар. Построена през 1834 г. от майстор Еньо от Брусен. За съжаление още през 60-те години на ХХ в. архитекти констатират, че в къщата има поправки, които нанасят щети върху нейната архитектурна стойност. Още в началото на миналия век, тя привлича изследователите и посочена за образец на Етрополска градска къща от Възраждането от арх. Теодор Златев, автор на книгата „Българската къща в своя архитектоничен и културно-исторически развой – градска къща, част ІІ”.
Състои се от приземие и етаж. Приземието съдържа едно зимно жилище с кащи и соба, а останалото е пригодено за обор. Отпред по целия фронт има чардак със симетрично разположен кьошк, централно разположено кащи, отляво голяма соба с хамам, а отдясно две соби, отзад има скров (скривалище) и умивалник.
Къщата е с красива дърворезбена украса във вътрешността около рамките на вратите и крилата на прозорците, вратите на големия долап, таванът и колоните на кьошк също е с резбовани елементи. Всеки детайл е израз на изкусната майсторска ръка на местен дърводелец, чието име е неизвестно за съжаление.
