Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба /1787 м/. Етрополската котловина е обградена от величествените старопланински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара Гидия и др. Надморската височина на котловината е 550 м.
Етрополе се намира на 87 км североизточно от София.
Живот тук възниква още в праисторическата епоха. Най-ранните археологически находки, открити в Етрополския край са каменни брадви и брадви – чукове от периода на Бронзовата епоха / ІІІ-ІІ хил. пр. Хр./.
Етрополе възниква като тракийско селище през VІІ-VІ в. пр. Хр. Икономическото благосъстояние и развитие на селището до голяма степен се дължи на неговото местоположение – в близост до древните пътища свързващи Дунава с Македония и Тракия.
През І-то хил. пр. Хр. тракийското племе, което населява района са трибалите, заемащи обширен район от двете страни на Западна Стара планина. Най-многобройните паметници, останали от това време са надгробните могили, както и останки от крепости в местностите Чертиград, Свети Атанас, Острома.
В годините на Първото и Второто българско царство Етрополе е важен снабдителен център за българската държава на желязо, мед и злато. Селището е със статут на войнишка община – населението има за задача да охранява проходите.
През ХV-ХVІІ в. селището е център на рудодобив и металообработване. Етрополе заедно със Самоков и Чипровци са най-големите снабдители на Османската империя с желязо. Другият важен отрасъл, който дава поминък на местното население е дърводобива. Освен това Етрополе е дербенджийско селище с важната задача да охранява два от старопланинските проходи и търговски пътища.
През Възраждането Етрополе е един от значимите занаятчийски и търговски центрове по българските земи. В града се развиват 42 занаята: златарство, бакърджийство, абаджийство, ковачество, мутафчийство, кожарство, дърводелство, витленичарство, бъкличарство и др. Изделията на етрополските майстори разнасят славата на града до Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одеса, Букурещ.
Икономическото благосъстояние и будното население на Етрополе са фактор за развитие на Етрополе и манастира Св. Троица като просветителски и книжовен център в котловината.
Вероятно през ХІІ в. /1158 г./ е основан Етрополският манастир „Св. Троица“ /известен още с името „Варовитец“ /. Той се намира на 5 км североизточно от града.
В края на ХVІ в. и особено през ХVІІ в. тук възниква и функционира Етрополската книжовно-просветна и калиграфска школа, която няма аналог в българските земи по това време. Етрополските икони от ХVІ-ХVІІІ в. доказват съществуването и на иконописно ателие в манастира. Храмовата икона „Старозаветна Троица” е изрисувана от зограф Недялко през 1598 г. Тя е известна като първата подписана от български автор средновековна творба. Етрополе и манастирът са най-значимият духовен център в земите на север от Балкана през този период.
Етрополе заема достойно място в историята на освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. Етрополци участват в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски. В четата на Христо Ботев участват трима етрополци. С делото на Васил Левски е свързано основаването на Местния революционен комитет в Етрополе през есента на 1870 г. За председател е избран етрополецът Тодор Пеев – революционер, учител, книжовник, съратник на Левски и Ботев.
Значително място в историята на Етрополе заема участието на етрополци в Руско-турската освободителна война. На 24.ХІ.1877 г. Предният отряд на легендарния ген. Гурко под командването на ген. Дандевил освобождава Етрополе. В къщата на местния чорбаджия Павел Панчов е настанен щабът на ген. Гурко.
Величав и неповторим е героизмът на руските воини и етрополското население при Зимното преминаване на Балкана през месец декември 1877 г. по пътя за освобождението на София и Южна България.
Опълченското дружество в Етрополе е основано от оцелелите през 1909 г. Етрополци вземат активно участие в Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световни войни.
Ходът на историята съдбовно е орисал Етрополския край с исторически места и паметници.
Приветлив и гостоприемен е днешният град Етрополе. Китната прелест и динамичен живот на сгушеното в Балкана селище днес разкриват запазените възрожденски къщи – Арнаудовата, Павелпанчовата, Вълчевата, Тодорвълковата, Хаджигригоровата и др.
Гордост и символ на величието на Етрополе е Часовниковата кула, строена 1710 г. от майстор Тодор, както и турският конак, в които днес се помещава Исторически музей-Етрополе.
Запазени и до днес и внасящи радост в ежедневието на етрополци са традиционните празници: „Пеене на пръстените”, „Атанасовден”, „Празник на етрополските зетьове”, Петровден – празник на града.
Етрополе привлича хиляди туристи с природните си забележителности: водопада „Варовитец”, Орлов камък, Грохотака, Кози дол, Беликаша, Бачийще, Враната вода и Куклите.
Потънал в мека и приятна зеленина, освежен от бистрите пенливи потоци, Етрополският край предоставя прекрасни места за отдих и почивка.
